Обичам да пиша , да подреждам мислите си , да ги препрочитам . Но понякога ми се иска да изкрещя , не да пиша. Иска ми се да не бъда толерантна , да не си налагам цензура и да мога спокойно да говоря това , което чувствам . Да говоря за мислите и чувствата си е важно за мен , свикнала съм да го правя със семейството си , с приятелите си , с познати и непознати . Да общувам откровено . Не знам защо започнах да пиша за тези неща . Чувствителна съм и изглежда съм попаднала в някакъв момент , в който не успявам да бъда над нещата . Позволявам странични елементи да развалят настроението ми и да разбъркват баланса ми. Всъщност нямаше да могат , ако имах истински баланс. Изглежда психологическото ми развитие назадва . Ще трябва да работя по този въпрос .  Защото моето щастие и вътрешен мир са единствено в моите ръце . Ще дишам дълбоко и няма да насилвам усмивките си !