Интерсно нещо е времето. Днес искаш да върви по-бързо , за да дойде утре , а следващият път искаш да останеш в този момент завинаги или поне за малко по-дълго.
Не съм писала от много време , не че нямам какво да кажа , просто може би си намерих на кого да го казвам. Не , едва ли е това. Никога не съм била красноречива, по-скоро съм дървен философ :)) Колкото повече време минава , научавам че мълчейки мога да спечеля много повече битки, отколкото говорейки. А и все повече притъпявам желанието да нараниавам с думи, макар че понякога едвам се стърпявам и точно тогава печеля следващата битка. Странна работа, с времето всяко нещо се променя. Винаги съм си мислила, че аз не съм от хората които се променят, а сега осъзнавам, че съм от тези които постоянно се променят, макар и да не го осъзнавам всеки път. Това е хубаво и неизбежно. Както се казва, най-трудно е човек да бъде винаги един и същ.