Няма работа!

Голяма скука е на моето работно място, а това не води до нищо хубаво . Днес например попаднах на някакив блог на Николета Лозанова, която не е много ясно с какво е известна. Както и да е , там хората пишат всякакви неща, едни я защитават ,други я псуват супер брутално( чак се изчервих) , а всички те са неграмотни. Докато се забавлявах осъзнах , че за да пишеш или четеш в този сайт трябва да си голям нейн фен или по-лошо, да имаш адски много време за губене( като мен). Нормален човек едва ли би седнал да дава морални напътствия на изгубените души. Предполагам, че нормалните хора се занимават със собствния си живот, а не с този на другите хора. За това критиката ,от такива хора, губещи времето си в правене на нищо, не може да бъде ценна по какъвто и да е начин. И точно това е жалкото. Когато няма качествена критика, няма и качествени творци.

Интерсно нещо е времето. Днес искаш да върви по-бързо , за да дойде утре , а следващият път искаш да останеш в този момент завинаги или поне за малко по-дълго.
Не съм писала от много време , не че нямам какво да кажа , просто може би си намерих на кого да го казвам. Не , едва ли е това. Никога не съм била красноречива, по-скоро съм дървен философ :)) Колкото повече време минава , научавам че мълчейки мога да спечеля много повече битки, отколкото говорейки. А и все повече притъпявам желанието да нараниавам с думи, макар че понякога едвам се стърпявам и точно тогава печеля следващата битка. Странна работа, с времето всяко нещо се променя. Винаги съм си мислила, че аз не съм от хората които се променят, а сега осъзнавам, че съм от тези които постоянно се променят, макар и да не го осъзнавам всеки път. Това е хубаво и неизбежно. Както се казва, най-трудно е човек да бъде винаги един и същ.

женско парти

Така, преди да разкажа за женското парти , искам само да попитам може ли да имам само трима последователи. С този невероятен блог очаквх да са поне стотина. Но както и да е. Женското парти беше много по-приятно от колкото очаквах, сигурно това се дължи на моята изключителната забавлителност( каквото и да означава това) и понеже знам, че блогът ми се чете само от присъстващите на партито ще си позволя да развихря невероятния си хумор :))) Оф, много ми стана сложно изречението! Момичета изкарах си страхотно, благодаря ви!

Нямам време, това е причината да не пиша. Все ми се иска да кажа нещо, все си мисля , че има какво , но докато се добера до компа и времето на нещото е отминало. Добре съм, опитвам се да осмилям нещата в живота си. Да им се радвам още повече и да им се ядосвам по-малко. Иска ми се да живея малко по-здравословно , но не ми се получава напълно. Започнах пак да пуша редовно, нямам много време за спорт. С другите неща съм ок. Имам нужда от промяна и понеже е криза , мисля да си я изобретя собственоръчно. Това и е хубаво на кризата , проявата на индивидуалност. Хубавото червено вино , изпито в домашна обстановка с мили приятели и домашно приготвена храна ( та дори и само салата ;) ) . И както се казва на едно място " радвайте се на кризата, защото тя ще си замине един ден и заведенията пак ще се напълнят" :)

Писнало ми е всеки да се оправдава, знам , че опрадания винаги има. Защо сме закъснели, защо сме се прецакали, защо сме направили или не сме направили нещо. Не може ли хората просто да замълчат в такъв случай и да поемат отговорност за действията си , независимо дали са виновни или не? Избягвам да се оправдавам и да обяснявам, че съм права на всяка цена. Понякога просто си мълча и се съгласявам. Разбирам , че когато човек е на по-отговорна и висока позиция е възможно да си изкарва нервите на по-долу стоящите от него ( в работата), разбирам , че всеки си има своите лоши моменти , обаче не мога да се съглася , че ако един човек всеки ден повтаря на "подчинените " си как те нищо не вършат , а той не може да мисли за всичко , това ще ми действа стимулиращо и амбициращо. Напротив! Трябва да има и някакво морално поущрение в крайна сметка! Мама му стара като не можеш да мислиш за всичко ми няма да се заемаш с толкова много неща. Работата на управителя е отговорна и трудна. Никой не е казал, че ще е лесно. В крайна сметка за това взима пет пъти повече от мен!!!!Аре...

Голяма съм работарка тези дни. Хубавото е, че новата работа ми харесва и е интересна. Имам само секси мацки за колежки и двама-трима дръвника, които не виждам много често. Надявам се ентусиазмът ми да не мине бързо и да продължа да съм усмихната и любезна с малките баби и дядовци, защото това е основният контингент в аптеката. Много са сладки. Като им отделиш пет минути и ти благодарят още толкова, има и дразнеши елементи , но са може би един процент. Пожелавам си все така да върви за напред , даже по-добре да става. Айде отивам да мисля за карантинния срок на купросейт :))))

ИРА

Снощи Явката ме излъга да гледаме някакъв филм за ИРА , щяло да има само готини ирландци. Имаше само ирландци , от които един ставаше горе-долу. Та аз се чудя , дали масата ирландци са грозни ръбове и само единици са хипер сексита. Трябва просто да отида на място , за да проверя. Честно казано даже и да не са хипер секси ами да са само секси и да ми говорят друго не искам. Някой ден ако имам любовна мъка отивам в Ирландия , може всъщност и с някой лондончанин да се задоволя, ако прилича на Лиъм Галахър и говори кокни. Ех, мечти, мечти.....Явор много се чуди как е възможно да харесвам Ричард Ашкрофт(The Verve) и аз не мога да го обясня. Виждам го , че е леко грозен обаче ми е адски секси. Просто не е истина. Атмосфера създава господина , това е :)))

Нямам някакви забележителни мисли напоследък или и да имам все ги забравям. Реших обаче, че пиша много рядко в блога си, а това не е редно. Утре отиваме малко на моренце , с деца. Много яко! Бяхме в Гърция на гръцка сватба. Беше много хубаво, не само на сватбата ами навсякъде. Дея ще тръгва на ясла от 22.06 , а аз започвам работа от другият месец. Явката расте :))) Само понякога де :))) Аз съм с размазан от слънцето мозък , а е още юни.., Оф това беше любими мой. До скоро!

Ето ги моите пороци, да се знае.....

Greed:	Medium
Gluttony:	Medium
Wrath:	Low
Sloth:	Low
Envy:	Very Low
Lust:	High
Pride:	High

Take the Seven Deadly Sins Quiz

Понякога съм изпълнена от щастие , друг път от тъга , важното е, че през повечето време нещо ме изпълва (понякога е и нещо друго, което не е уместно да съобщавам). Най-гадно е когато ти е празно, всичко... душата най-вече. Но няма да пиша за това, защото на мен не ми е такова. Хубаво ми е, пълно ми е с любов и с какво ли още не. Ако някой се чуди кой пълни моя свят , много е просто, моето едничко слънце- Дея!
Незнам какво се чудят хората и се маят , а не правят деца.
Хораааа, правете деца! Дайте им всичко, гърдите си, кръста си, съня си, времето , любовта, ВСИЧКО, защото без тях това всичко няма смисъл.
Гледам си малкото слънце как иска да е като мама и тати, как прави всичко , което правим ние, как открива света. Невероятно е! Няма момент , в който да погледна малкото красиво личице и да не ми стане леко и хубаво, независимо как съм се чувствала преди това.
Благодаря на който трябва да благодаря за това и от все сърце ви го пожелавам и на вас!

Зачетох Хемингуей и от няколко дни се каня да споделя впечтленията си, но съм толкова погълната от него, че не ми остава време. От опит знам, че за да ми хареса един писател , трябва да го почувстам близък , историйте да са написани по начин , по който бих го направила аз или поне бих искала. Хемингуей е един от тези писатели, за една седмица прочетох достатъчно неща, за да мога спокойно да го твърдя. Не знам дали е от това, но докато четях "Старецът и морето" , вратът ми се сецна и толкова ме болеше , и ми се плачеше , че дори ми се насълзяваха очите , когато ръцете и раменете на старецът бяха изтръпнали , кървящи и болящи. Сега пък чета "Безкраен празник" и не спира да ми се пие бяло вино и да ми се иска да бъда в Париж , по същият начин исках да бъда в Хайделберг , когато четях Моъм.
Харесва ми , когато писателите не са многословни и не занимават с излишни описания четящия. Чувствам се адски уморена и дори изхабена след прочита на само една многословна статия, а какво остава за цяла книга. Не бих го понесла. Не е за мен. В крайна сметка за всеки автор има аудитория , така че тези които не харесвам аз със сигурност ще се харесват от други.
Отивам да си сипя винце!!!!!

Имам шибана сенна хрема, всяка пролет носът ми е хем запушен , хем течащ , очите ми са червени, кихам като луда и имам супер гадна кашлица. А днес е Цветница и на мен така ми се искаше да се позабавлявам с приятели , обаче не. Скапана съм, спи ми се , искам да мине този сезон или поне да започне да вали. Поне на обяд имах мили гости, които ми подариха много цветя. Аранжирах си ги във всички стаи и сега това ме кара да се чувствам празнично.

Снощи бяхме на рожден ден и така се случи , че се озовахме в една поп-фолк дискотека. Беше невероятно забано. Двамата с Явката много се забавлявахме. В тоалетната, разбира се беше най-весело. Не можете да си представите какви образи има. Ако се чудите кой в днешно време носи Miss Sixty , аз ще ви кажа, всички поп-фолк фенки :))) А колко забравени в тостера филийки имаше , облечени в неща с малко плат. Искрено се забавлявах и дори поклащах ханш в такт с музиката. Всички млади госпожици бяха на каре, вече изглежда не са модерни изкуствените коси из тези среди. А и сигурно се дължи на кризата. Като няма пари за нова коса, да отрежем старата в перфектно каре. Стилно и умно :))) Изненадана съм. Не от себе си, разбира се:))))) Оф , май още съм пияна. Ще си взема един бърз душ, да отмия нощната забава от себе си .

Любовен елексир

Снощи бях на опера: "Любовен елексир". Действието се извърши в театра. Беше нелепо. Стана ми мъчно за артистите. Работят хората, творят, а накрая играят на сцена колкото хола ми, с декор все едно Дея го е рисувала. Имах чувството, че всеки е взел по нещо от дома си . Иначе музиката беше много приятна, а артистите , като изключим , че изглеждаха нелепи и жалки, бяха добри. Срамота е ! Десет години и повече не могат да завършат ремонта на операта. Като всяко нещо , с което се захване държавата и това се проточи дълго.
Докато гледах милите оперни певци, изглеждащи окаяно, си мислех колко хубаво биха изглеждали същите тези хора на истинска сцена в Италия например, за да е съвсем оригинално. С истински декор и красиви дрехи. Сигурно би било прекрасно.
Е, била съм на хубава опера и то в Стара Загора , с хубави декори и голяма сцена , но това снощи беше много натъжаващо.

Все чакам да ми дойде някаква муза за писане, но нея все я няма, та реших да пиша въпреки това. Явката отиде да гледа мач и аз съм си замислила доста неща, които да правя докато го няма. Днес бях на лекар за гърба, оказа се, че трябва да мина през ядрено-магнитен резонанс, за да се разбере точно какво ми има. Незнам каква съм такава кекава, все нещо ме боли, а аз уж полагам грижи за себе си. Искам да не ме боли нищо и да съм здрава. Не обичам болници. Едва ли някой ги обича.
Днес разчиствах един шкаф с мой неща при майка ми и си намерих разни стари есета, писма, бележки летяли през чиновете, стари снимки.Все мили неща. Как да ги изхвърля? Намерих си и детските дневници, голям смях. Първият ми дневник даже си е имал има- Гордан. :)))) В четвърти клас съм писала колко много харесвам Кирил ( това момче, чудно защо, имаше доста фенки), а вече в пети съм писала, че когато съм била малка съм харесвала Кико, но сега сме само приятели. Хахахахахахах . Вярвам, че си представяте какви други бисери са се мъдрели из малката ми главица.
Сега съм си взела един куп книги, лесни за четене, от сорта на : "Как да спасим интимната си връзка" , "Как да превъзпитаме мъжа си" , "Психология на здраво мислещия". Ххахаха, все образователни и забавни. За да знам, вие пък какво си помислихте, ако ме питате да знам какъв съвет да ви дам. Сега като гледам какво пише на корицата : перфектната връзка това, перфектната връзка онова. Има ли изобщо такова нещо като перфектна връзка , незнам.
Снощи с Явор спорихме на тема триъгълници. Той твърдеше, че такова живоно като тъпоъгълен триъгълник няма, а аз разбира се обратното. Да не казвам, че дори се опита да ми каже , че триъгълник само с остри ъгли също няма. Онази приказка, че архитектите само си мислят, че разбират от математика се оказа вярна:-) Малкото ми остроъгълно триъгълниче, Цеци го обича :Р

От известно време си изваждам старите списания и си ги препрочитам. Невероятно е как неща, които съм чела преди година- две , могат да ме накарат да се усмихвам отново( на тях), може би защото са добре написани.Стигнала съм до извода, че повечето списания на българския пазар са абсолютен боклук, за това спрях да си купувам всякакви тъпи шаренийки, а изваждам добре забравените стари. Три списания се четат в нашия дом: Amica, MAX , L'europeo. И трите много добри. Е разбира се, всеки си има своите лоши броеве, но като цяло напълно ме удовлетворяват.
Ще завърша с една фраза, която прочетох в миналогодишната мартенска приятелка: Едно "НЕ" казано на време, предотвратява доста главоболия и ни спасява от изтощителното лицемерие.
Не ни ли липсва понякога точно това "НЕ"?

малки маний!!!

Мисля, че всеки има своите малки маний. Моите , например са неща от сорта на: винаги първо измивам малките съдове, а за накрая си оставям тавите и други едри неща.Друга мания е простирането , едно от домакинските неща, които обичам да правя. Първо и най-отпред простирам най-едрите неща и следователно най-отзад най-дребните :)))) Умирам от смях като видя как някой си е прострял гащите на първия ред. Отклонявам се за малко, за да кажа, че Явор ме разсейва и аз съвсем си изгубих мисълта, а всеки, който ме познава знае, че изгубя ли я връщане няма :))) Оффф отивам при Явката.....
Такаааа, след малка...пауза се завръщам, защото малките ми мании са ми мания. Вече влезнах в образа на Бри.Направо се ентусиазирах като прочетох написаното по-горе.Друго нещо, което ми е мания и ми действа адски успокояващо е да сгъвам , подреждам и изхвърлям дрехи и много други неща. Незнам от къде дойде манията да изхвърлям , но това ме кара да се чувствам като нова, все едно съм сменила къщата. О, да! Обичам да изхвърлям! Явката, милия, постоянно си търси разни неща...които незнам къде по дяволите са се дянали.
Разсъждавайки по този въпрос по-обстойно, стигам до извода, че може би имам толкова много маний за подреденост и т.н. , защото имам много свободно време и много малко години зад гърба си. Естесвено времето ще покаже дали съм била права за собствените си слабости и този път. За сега ще се радвам и ще робувам на "малките" си мании.

Чушките на Цеци!

Днес правя пълнени чушки, това е една от малкото манджи, която ми се получава доста добре. Понякога ми е малко странно, че съм доманиня. Готвя, чистя, гледам си детето и мъжа. Няма да казвам кой ми е любимия сериал, защото мисля, че се подразбира. Явката казва да не мисля много, голям е шегаджия. Аз пък му казвам да не се шегува много, защото не му се отдава :))
Днес с Дея излезнахме пеша, без количка, но тя си взе нейното бебе с неговата количка. Беше много забавно докато в един момент не ми връчи бебето и количката , а тя реши да ходи в противоположната посока. И така в един момент се оказах с бебе (кукла) , количка и Дея (пищяща) на ръце , в центъра на града. Хората ме гледаха доста странно. Разбирам ги. Сега обаче Дея спи, а аз пия биричка и разпускам.
Докато тя спи , аз се занимавам със себе си, разкрасявам се, информирам се, обогатявам се, почивам си. Не гледам телевизия, защото много ме изморява и натоварва. Предпочитам да правя нещо тихо, най-вече да спя. Довечера очаквам приятелка на вечеря, ще бъде хубаво! Надявам се!

победа!

Мисля си, че победата ми над мен самата ще бъде, когато престане да ми пука какво мислят хората за мен!Писнало ми е от цялата суета и поза, която прави живота сложен и нещастен. Никога не може да угодиш на всички, най-вече на тези, на които държиш да угодиш. Незнам защо се получава така, но съм забелязала, че винаги , когато се старая да се харесам на някой, никога не ми се получава! Държа се като абсолютен олигофрен. Но когато се отпусна, нещата тръгват друго яче. А може би тогава спира да ми пука дали ме харесват и не се вглеждам във всеки детайл.
Надявам се някой ден съвсем да успея да игнорирам всякакви дразнители!Тогава сигурно ще стана по-добра , а най-вероятно и по-щастлива и отворена към света. До тогава ще се измъчвам от собсвените си мисли и ще вървя по дългия път към победата:)

03.03

Днес е трети март, хубав празник, макар че не съм сигурна дали трябва да празнуваме освобождение, при положение, че май не сме се освободили още, не само от турското "присъствие" , но и от редица други неща. Ама празник си е все пак ,ще пеем песни и ще имаме повод да се напием. На мен например, такъв не ми е необходим. Снощи с Иветка решихме да направим едно салонче за по една биричка:) наивно, нали? Биричките бяха пет за всяка и след салончето имаше пицария за пияни жени с още една биричка за Ив, а за кака Цеци- айрянче!
Ами това е братче, пиянки сме, какво да се прави? Не можем да излезем за по една бира или чаша вино освен ако не е през деня, тогава се ограничаваме до чаша-две.

рев!

Днес двете с Дея си ревем. Голям плач пада. Тя реве от сутринта, без много, много да знае защо, а аз плача само от време на време като ми дойде в повече рева на Дея. Не знам какво и става, тъкмо си помислих, че са минали откачените и периоди , в които се влачеше и тръшкаше по земята.Да ама не. Сега идва друг период, в който плаче за всяко нещо дори когато го получава.Вероятно подходът ми не е особено правилен, но ще намеря път към нея и ще променим тези инатливи постъпки, надявам се не към друг вид такива.
Знаете ли кога са ти най-мили и най-красиви децата? Когато спят :) Тогава наистина са малки ангелчета и чак забраваш, че иначе често са император в памперс.

Малко спек!

Вчера милата ми баба пострада доста сериозно.Докато палела газовата печка , тя гръмнала.
Не ми се разкава много, защото е доста депресиращо! Най-важното е , че е жива! Надявам се да се оправи, на този етап лекарите не могат да кажат нищо.Притеснявам се как се справя сама, сигурно е изплашена, сигурно адски много я боли. Искам да мога да и помогна някак, но на този етап просто няма как.
Няма такава баба! Това си е моята баба , искам си я жива и здрава. Искам да и се обадя, да си направим среща, тя дойде прекрасна с перли и прическа, да си я хвана под ръка, да седнем да пием биричка и да си говорим. ОФФФ, абе нека нещата се развият , така че да бъдат най-добре за нея. Тя е важната в случая, не аз, не някой друг.
Кураж бабче !

отново студ

Пак е студено и аз не мога да ходя на разходка. Хубаво е , че днес цял ден ми се очертава ден с гости, иначе бих полудяла.Обичам тишината, но понякога ми идва в повече, а точно сега имам нужда от хора около себе си! Айде свалиха ми се съпругите, започвам да гледам!

винце

От няколко дни ми се иска да започна тази тема, обаче все забравям когато седна пред компа какво точно исках да кажа.
Миналият петък излизах с две мой много любими приятелки, Дени и Ивет.Бяхме , разбира се, в Салона.Напоследък, когато излизам , го правя с уговорката, че ще изпия най-много две-три чаши вино. Естествено почти никога не се получава. Знаете как е , тръгва ти приказката и колкото повече тече магическата течност, толкова по-умен ставаш .Разбира се, винаги е много забавно, винаги има много смях,клюки и сантименталности. В нашия случай се започна от кой какво готви,мина се през руска, американска и британска литература, и се завърши с любовни излияния една към друга.Направо да паднеш от смях!Мъжете не бяха пропуснати, но им беше обърнато много малко внимание.
Най-гадното е, че тъй като в момента социалните ми контакти са малко ограничени, винаги когато се срещна с приятелките ми и изпия достатъчно вино, не им давам думата.Превръщам се в една от онези многословни личности, които понякога ти идват в повече. Добре, че ме търпят. Много ви благодаря момичета за толерантноста . На другият ден даже ми е малко неудобно, че не съм им оставила възможност да говорят.Ами какво да кажа в своя защита, ще работя върху себе си и ще се старая да съм повече слушател, отколкото разказвач. Макар, че ако пред най-близките не си надрънкаш всичко, което ти се иска, тогава къде? За това им благодаря , че ги има! Обичам ви!

игрички!

От известно време с Явката играем една много готина игра,правим се на големи:) Нали знаете колко е важно да бъдеш сериозен,голям и отговорен.Явката постоянно гледа новини , а аз му обяснявам, че като малък е виждал баща си пред телевизора да гледа новини и сега иска и той като него.Всъщност като се замисля аз май не се правя много, много на голяма и на сериозна, освен в някой ситуаций и пред някой хора, които просто не биха разбрали ,защо не искам да пораствам . Има разни хора,млади,като нас, но изведнъж като се сдобият с наследник и стават едни малки чичовци и лелички,много са мили и малко смешнички.Те наистина се взимат много сериозно и се държат странно.Мисля, че е така защото са задръстени,което доказва, че това няма нищо общо с възрастта, а само с интелекта .Сигурна съм, че тези хора си представят, че на 50 ще са супер стари и дори няма да правят секс.Дано на мен да не ми се случва.
Аз не обичам да гледам новини,чувствам се като олигофрен,заедно с всички други,които ги гледат и им вярват.Медийте манипулират адски много и аз понякога съм склонна да се подтискам от всички неща, които говорят.Незнам ,просто не ме кефи да слушам разни новини,които според някой са важни, а според мен. Интересуват ме много малка част от нещата,които обявяват. Пресата също манипулира,по дяволите.Много пъти съм хващала, че в разни уж сериозни издания се пишат пълни глупости.Леле, какви неща започнах да пиша,съвсем смених темата.Спирам, защото мисълта ми отлетя на някъде!

малко стихове, не мой разбира се!

За моето пиянство аз няма да съм съден:
тъй господ е решил за моя свят оскъден.
Ако ли спра да пия,навярно много мъка
ще види той от мене- и трезв и безрасъден.

Попитах мойта чаша, във нея впил уста
"Какво ще стане с мен,щом спре при мен смъртта?"
И устни в устни впили,така ми отговори тя:
"Пий!Няма да се върнеш на света!"

....

Пише ми се нещо,макар че нямам точната идея какво да бъде то!Днес бях на кино,гледах новият филм на Гай Ричи-чуден е! Трябва ли да има такива секси мъже в киното,които да размътват женските глави,питам аз?Не е честно!Всъщност става същото и с горещите мацки надничащи от списанията и екрана,които размътват мъжките мозъци. И какво се получава накрая, все мечтаем за неща, които не съществуват.Защото сме глупави,може би някой от вас са умни,но като се замисля това май не се отнася за мен,защото наистина имам фантазий с разни герой от филми:)
Сменям темата, че нещо не ми тече мисълта.
С Явката сме си запланували романтичен уикенд само за нас двамата,но се оказа ,че негови приятели ще празнуват на същото място."Голям кеф"! Явката , разбира се, много се зарадва. Всъщност , аз нямам нищо против,просто имах нужда от малко промяна за нас двамата, знаете как е,сменяш мястото и нещата сякаш стават други, нови....различни.Макар, че всичко е една илюзия и нещата си остават почти винаги едни и същи,освен в случайте , когато се променят за добро или зло.Понякога е по-добре да си оснат непроменени.Оф, зациклих яко,защото Явката ме занимава с разни неща.

Романтика

Мислих си колко различно понятие е романтиката за жените и мъжете. Най-якото нещо за един мъж е да ти бръкне в задника точно докато правиш нещо супер важно,от което зависи животът и на двамата, и да е супер разочарован от това, че не си се изкефила на романтичната му постъпка.Друга романтична проява е фраза от сорта на" Ай да та чукам , ма", след което, разбира се ти трябва да си обзета от мили чувства и без да губиш време да си ГОЛА.
За жената рабира се нещата стоят по различен начин.Тя с нейната мила и чувствителна душа иска да бъде ухажвана нежно и дълго, а най-накрая да каже "Няма ли да свършваш вече?"
Определено отношенията между мъжа и жената са нещо,което много ме вълнува, но едва ли някога ще ми стане ясно.Толкова сме различни,понякога чак ме е яд,че не можем да се разберем.Но има случай, в които жените и мъжете се обичат и дори се разбират, тогава,когато знаят, че другия е от марс или венера,тогава когато приемат другия такъв какъвто е и не се опитват да го променят,когато не се карат за дребни и глупави неща и си казват "Карай,това не е важно", но и тогава когато не са забравили да обичат себе си и да имат своето време и своите тайни! О, забравих нещо много важно за щастието на двама души,никога да не се ровят в живота на другия и да търсят неща, които не искат да знаят.!

свободен ден за Цеци

Днес си имах свободен ден само за мен, Дея беше при свекито( слава на бабите които си гледат внуците), Явката беше на работа, а Цеци имаше ден само за себе си.
Ден, в който тя се събуди,направи си любимия чай,изчисти си къщата,взе си бърз душ и излезна по задачи.Да си плати застраховката, да си купи ортопедични стелки, защото има плоско стъпало, и чорапи против разширени вени, защото и такива има.След това отиде на масаж , защото всичко я болеше и излезе от там като преродена.Прибра се в къщи, направи си кафе , легна на дивана и се зави с одеалце, след което зачете новата си книга-" Сътворението" на Гор Видал.
Вечерта пи с мъжа си ракия и яде от любимата си салата,после си сипа чаша червено вино и започна да пише в блога си....
Ммммм, обичам тези дни!

Студ!!!!!!

Много е студено, направо ужас и не за друго а защото съм вързана да си стоя у дома. Добре, че ми идват гости иначе назнам как ще се справя.
Обичам да имам гости.Мечтая си някой ден да имам достатъчно голяма къща , в средиземноморски стил, някъде в южна Италия, пък нека там да са селяни, и да каня близките си на гости. Да пием червено вино, да ходим боси и да философстваме.Може и песни да пеем, но май ще е по-добре да не го правим.Най-вероятно ще пием от собственото ми вино, произведено от лозите, които сама съм отгледала с много любов. За това виното ще е много хубаво :)
Е, какво ни остава друго освен да мечтаем как ще живеем някой ден. Нищо не ми пречи да го правя, а най-важното е, че не искам да спирам да мечтая.Всъщност повечето неща, за които съм мечтала рано или късно се случват.За това човек трябва да внимава какво си пожелава и да не спира да мечтае!
Винаги ми идват някакви теми , които са прекалено лични, а толкова много ми се иска да пиша.Но не мога да се отпусна напълно...
Та така, очаквайте някой ден покана за почивка в Италия ;)

......

Не, че имам какво да пиша или пък какво да кажа, но също така нямам и какво да правя за това ще измисля нещо за писане. Ох, обърках се от собствената си мисъл. Така е като не съм свикнала да мисля, в момента , в който ми се случи и се обърквам.хахаха. Пак се обърках.
Ами дойде новата година, изпълнена с очаквания, обещания и надежди. Какво ново ще се случи само времето ще покаже.
На мен лично ми предстоят доста нови неща, да си търся работа, да си намеря такава, да запиша Дея на ясла и като че ли тези новости за сега стигат.
Какво си пожелавам? Разбира се най-комерсиалните неща, здраве, обич към другите, да бъда по-добра и т.н.
Обещавам си, че ще продължавам да работя върху собственото си развитие и ще се опитвам да бъда по-толерантна,по-усмихната, дрън-дрън-дрън и така нататък. Точка.
Писнало ми е малко от всички тези обещания и някъде дълбоко в мен е скрито желанието да кажа " Абе я си ебете майките", след което да се усмихна и да се почувствам лекичка като перце, без да ми тежи, че някога някой съм наранила, защото той и той не знаел какво иска от живота и решил, че точно на мен няма да ми се кефи. Айде живи, здрави и .... целувки!