сряда, 2 септември 2015 г.

Знаете ли онази история , която е хем за голяма любов , хем за тъга , хем за много други неща ? На границата между клишето и уникалността . За жена , италианка , казва се Моника и името не е случайно избрано , защото прилича точно на онази Моника , за която се сетихте току що. Действието се развива между две световни войни , разбира се . Тя е на средна възраст , няма нужда да казвам как изглежда , защото всички знаем . Тъмна прекрасна коса и най-вече онези очи  , пълни сякаш с историята на Света .
Сама е . Прибрала се е току що . Уморена . Леко разрошен нисък кок. Черни обувки на ток . Рокля под коляното .
На вратата се чука . Кой мислите , че е ? Леля Мария , съседката J Не е сама , спокойно ! Води племенника си . Надявала се в тези трудни времена да могат да си бъдат взаимно полезни . Есен е . Моника има нужда от мъжка помощ . Огради , дърва , доста неща трябва да се подготвят преди зимата .
На следващата сутрин той пристига . Поздравяват се и се залавя за работа . Дните все още са горещи . Минават часове . Тя е приготвила обяд . Смокини , камембер , прясно изпечен хляб и вино , Италия ! Сядат около масата . Тя отпива глътка , той казва , че е вкусно . Тя се усмихва .
Оставя го . Казва , че е уморена . От мястото , където се намира той , се вижда прозореца на нейната спалня . Тя се появява само за миг . Коса и рамене , единственото , което вижда , преди тя отново да изчезне .
През следващите дни  това е единственото , за което той може да мисли . Обсебен и смутен . Почти не разговарят . Но във вътрешните светове и на двамата вилнеят бури.
Денят е към своя край . Завалява . Суетят се около неща , които прибират под един навес . Влизат в къщата , смеят се . Той иска да тръгне , но тя не го пуска в това ужасно време . Дава му сухи дрехи . Приготвят вечеря . Пият вино . Говорят , за първи път от седмици . Тя му разказва историята на живота си  , която задължително  е тъжна и пълна с трудности . Очите и се насълзяват . Тя се чувства глупаво , че е проявила слабост . Той я целува ……
Та така.... както казахме вали много и той няма да си ходи . Ще му се наложи да остане и да понесе последствията от постъпката си :)
Устните и са меки  . Той има прекрасни ръце . Никой не може да каже колко дълго е продължила целувката , защото времето е спряло . Сякаш всичко свършва и започва в този момент .....

Историята може да продължи по много начини . След празнините , които са запълнили и целостта , която са изпитали се случват различни неща . Но само недоразказаните истории за любов , са тези които ни владеят и по които копнеем …..