Плетките като зимен спорт . Хубав спорт , практикува се от дивана пред камината. Действа успокояващо и вдъхновяващо. Може и да те стопли дори :)

Телешко

 Тази прекрасна рецепта има своята история . Видях я , когато бях бременна с Ема и повръщах по цял ден . Обещах си , че ще я сготвя при първа възможност. Така и направих , след като родих Ема . Беше опитана от различни по финес небца и дружно беше решено, че е достойна за " Черешката " . Та рецептата е следната :
Прави се марина с червено вино , моркови, целина и лук. Месото престоява една нощ. След това в тиган се запържва заедно с бекон и масло , прибавя се и марината , лъжица дижонска горчица и накрая две-три скилидки чесън. Сол и черен пипер. Изсипваме в подходяща тенджера и ври на бавен огън около три часа . Може да се сервира с катофено пюре или ориз. А за да завършим рецептата правилно , ще налеем в чашите от същото хубаво вино , с което е приготвено ! Бон апети !

Съботен предиобед

Днес ми е ден за мед и зехтин. Намазвам си лицето с тези два природни продукта и сядам на дивана с кафе в ръка. Може и едно меко одеалце и списание да прибавя към идилията :)

Сладко от портокали

Вкусно и ароматно !
Трябват ни само четири портокала, два лимона , килограм захар и литър вода .
Измиваме плодовете , разрязваме ги през средата и махаме най-вътрешната част заедно със семките. Нарязваме , слагаме в тенджера заедно със захарта и водата и варим на бавен огън около три часа. Когато се сгъсти изключваме. Чакаме малко да поизстине и хоп в малките сладки бурканчета :))))))))))

Петък е !

Петък е . Прекрасен ден. Слънцето ми е на гости . Спокойствие , кафе и мъничко човече , което казва " мамо ". Пожелавам повече такива дни да има в живота ни . И пълни с любов да са душите ни :)))))))))))))))

За възпитанието, правилата , наказанията и т.н.

Днес темата при Гала беше за възпитанието и наказанието на децата. Трябва ли децата да се наказват, колко често и при какви условия.
За мен лично , наказанието е важна част от възпитанието, както и създаването на правила , които да се следват . Било то с цел по-добро съжителство , уважаване на личността на другия и т.н.
В моето семейство правилата , които се опитвам да създам са елементарни и се стремя да са лесно изпълними и отговарящи на възрастта на децата ми. Например едно хубаво правило според мен е: Всички вечеряме заедно , на МАСАТА ( не на дивана , в детската стая ) ,. Това елементарно правило има няколко позитиви. Освен чисто практичната , че ако има някъде трохи по-добре да са на едно място , а не из цялата къща  и духовната, ако мога така да я нарека, да прекараме малко време заедно, всички събрани около вкусната храна. Всеки да разкаже нещо или просто да си помълчим.
Наистина се старая да не затормозявам децата си с прекалено много правила , но държа на някой основни неща. Като с възрастта отговорностите ще се увеличават :)
Колкото до наказанието смятам, че е ефективен метод за възпитание, но при положение , че не се употребява за щяло и нещяло. Спомням си един случай , в който Дея беше помолена да си прибере играчките ,  след като отказа с тропане на крак и " Нямам пък" , беше предупредена , че ще бъдат изхвърлени , ако до пет минути не са на местата си . Накрая се наложи да изхвърля част от играчките , но от тогава не ми  се е случвало да спорим дълго по въпроса. Децата забравят и често трябва да им се напомня. Човек трябва да е наистина много, ама много търпелив с тях. Е , аз понякога не успявам . Може би дори прекалено често. Открила съм за себе си , че моментите , в които не успявам да запазя спокойствие и съм креснала или съм тупнала нечие дупе , в повечето случай са моменти на слабост от моя страна. Крясъците не помагат. В това съм убедена , макар и понякога да не се въздържам. Колкото до шамарите... има няколко ситуации , в които ги оправдавам. Когато детето застрашава собствения си живот. Имахме такива изтръпвания с Дея , преди години, хукваше към улицата и нищо не можеше да я спре. Обяснения хиляди и накрая един шамар по дупето . Изобщо не се оправдавам и предполагам , че много хора ще ме осъдят за това. Според мен е отвратително да унижаваш детето си и да му причиняваш болка , но наистина смятам , че един шамар на място би накрал нечия глава да се замисли. Да не казвам, че един такъв по-силен може да пооправи и някой по-възрастен. Но не можеш да раздаваш шамари за всичко. Това напълно ще ги обезсмисли. Все пак трябва да възпитаваме с любов , а не с насилие.  Да се опитваме да възпитаме едни добри хора , които да са толерантни и да уважават другите. Да обичат себе си, което ще рече , че децата трябва много повече да бъдат хвалени за добрите си постъпки, за да искат самите те да ги проявяват по-често. Но когато са постъпили неправилно, да им се обърне внимание , а не да се правим, че не забелязваме, защото " ОХ, хич не ми се занимава сега " . Доста се поотнесох , но тази тема много ме вълнува :)