Всеки път , когато някой каже- аз съм такъв и точка , не мога да се променя , ми се иска да го поправя - не искаш да се промениш !
Всичко е в искането , защото вярвам , че всички можем и дори имаме неограничени възможности да го направим. Наистина борбата със самият себе си е много трудна , но със сигурност е по-лесна от борбата с другите , която като цяло ми се струва дори малко излишна .
За да се чувстваме добре и да бъдем щастливи , трябва да изискваме само и единствено от себе си . Да се учим да бъдем толерантни , да бъдем смирени . И под смирени , нямам предвид да наведем глава и да позволяваме на другите да ни тъпчат , а да не приемаме себе си като най-важни в света . Ще кажете , че греша и може би от части ще сте прави , защото все пак човек възприема света според собствения си мироглед . За това си мисля , че колкото по-ширикообхватен е той ( мирогледът му ) , толкова и човек ще бъде по-щастлив , ще приема желанията и " странностите " на другите хора по-близки . Ще общува по-лесно , ще бъде по-усмихнат .
Може би понякога ще се чувства неразбран , може би хората ще го смятат за странен , за неестествено позитивен и такива други нещица , но това ще се случва само и единствено заради техният мироглед . И дори понякога да му е тъжно на ЧОВЕКЪТ , той все пак ще се усмихва , защото ще си спомни , че щастието му е единствено в негови ръце . Не в това дали другите го разбират , дали го харесват , а в това дали той самият се харесва . Затова винаги трябва да слушаме себе си , да не позволяваме на вината да ни води , защото тя не е добър водач . Само любовта - нея трябва да следваме !