винце

От няколко дни ми се иска да започна тази тема, обаче все забравям когато седна пред компа какво точно исках да кажа.
Миналият петък излизах с две мой много любими приятелки, Дени и Ивет.Бяхме , разбира се, в Салона.Напоследък, когато излизам , го правя с уговорката, че ще изпия най-много две-три чаши вино. Естествено почти никога не се получава. Знаете как е , тръгва ти приказката и колкото повече тече магическата течност, толкова по-умен ставаш .Разбира се, винаги е много забавно, винаги има много смях,клюки и сантименталности. В нашия случай се започна от кой какво готви,мина се през руска, американска и британска литература, и се завърши с любовни излияния една към друга.Направо да паднеш от смях!Мъжете не бяха пропуснати, но им беше обърнато много малко внимание.
Най-гадното е, че тъй като в момента социалните ми контакти са малко ограничени, винаги когато се срещна с приятелките ми и изпия достатъчно вино, не им давам думата.Превръщам се в една от онези многословни личности, които понякога ти идват в повече. Добре, че ме търпят. Много ви благодаря момичета за толерантноста . На другият ден даже ми е малко неудобно, че не съм им оставила възможност да говорят.Ами какво да кажа в своя защита, ще работя върху себе си и ще се старая да съм повече слушател, отколкото разказвач. Макар, че ако пред най-близките не си надрънкаш всичко, което ти се иска, тогава къде? За това им благодаря , че ги има! Обичам ви!