Романтика

Мислих си колко различно понятие е романтиката за жените и мъжете. Най-якото нещо за един мъж е да ти бръкне в задника точно докато правиш нещо супер важно,от което зависи животът и на двамата, и да е супер разочарован от това, че не си се изкефила на романтичната му постъпка.Друга романтична проява е фраза от сорта на" Ай да та чукам , ма", след което, разбира се ти трябва да си обзета от мили чувства и без да губиш време да си ГОЛА.
За жената рабира се нещата стоят по различен начин.Тя с нейната мила и чувствителна душа иска да бъде ухажвана нежно и дълго, а най-накрая да каже "Няма ли да свършваш вече?"
Определено отношенията между мъжа и жената са нещо,което много ме вълнува, но едва ли някога ще ми стане ясно.Толкова сме различни,понякога чак ме е яд,че не можем да се разберем.Но има случай, в които жените и мъжете се обичат и дори се разбират, тогава,когато знаят, че другия е от марс или венера,тогава когато приемат другия такъв какъвто е и не се опитват да го променят,когато не се карат за дребни и глупави неща и си казват "Карай,това не е важно", но и тогава когато не са забравили да обичат себе си и да имат своето време и своите тайни! О, забравих нещо много важно за щастието на двама души,никога да не се ровят в живота на другия и да търсят неща, които не искат да знаят.!

свободен ден за Цеци

Днес си имах свободен ден само за мен, Дея беше при свекито( слава на бабите които си гледат внуците), Явката беше на работа, а Цеци имаше ден само за себе си.
Ден, в който тя се събуди,направи си любимия чай,изчисти си къщата,взе си бърз душ и излезна по задачи.Да си плати застраховката, да си купи ортопедични стелки, защото има плоско стъпало, и чорапи против разширени вени, защото и такива има.След това отиде на масаж , защото всичко я болеше и излезе от там като преродена.Прибра се в къщи, направи си кафе , легна на дивана и се зави с одеалце, след което зачете новата си книга-" Сътворението" на Гор Видал.
Вечерта пи с мъжа си ракия и яде от любимата си салата,после си сипа чаша червено вино и започна да пише в блога си....
Ммммм, обичам тези дни!

Студ!!!!!!

Много е студено, направо ужас и не за друго а защото съм вързана да си стоя у дома. Добре, че ми идват гости иначе назнам как ще се справя.
Обичам да имам гости.Мечтая си някой ден да имам достатъчно голяма къща , в средиземноморски стил, някъде в южна Италия, пък нека там да са селяни, и да каня близките си на гости. Да пием червено вино, да ходим боси и да философстваме.Може и песни да пеем, но май ще е по-добре да не го правим.Най-вероятно ще пием от собственото ми вино, произведено от лозите, които сама съм отгледала с много любов. За това виното ще е много хубаво :)
Е, какво ни остава друго освен да мечтаем как ще живеем някой ден. Нищо не ми пречи да го правя, а най-важното е, че не искам да спирам да мечтая.Всъщност повечето неща, за които съм мечтала рано или късно се случват.За това човек трябва да внимава какво си пожелава и да не спира да мечтае!
Винаги ми идват някакви теми , които са прекалено лични, а толкова много ми се иска да пиша.Но не мога да се отпусна напълно...
Та така, очаквайте някой ден покана за почивка в Италия ;)

......

Не, че имам какво да пиша или пък какво да кажа, но също така нямам и какво да правя за това ще измисля нещо за писане. Ох, обърках се от собствената си мисъл. Така е като не съм свикнала да мисля, в момента , в който ми се случи и се обърквам.хахаха. Пак се обърках.
Ами дойде новата година, изпълнена с очаквания, обещания и надежди. Какво ново ще се случи само времето ще покаже.
На мен лично ми предстоят доста нови неща, да си търся работа, да си намеря такава, да запиша Дея на ясла и като че ли тези новости за сега стигат.
Какво си пожелавам? Разбира се най-комерсиалните неща, здраве, обич към другите, да бъда по-добра и т.н.
Обещавам си, че ще продължавам да работя върху собственото си развитие и ще се опитвам да бъда по-толерантна,по-усмихната, дрън-дрън-дрън и така нататък. Точка.
Писнало ми е малко от всички тези обещания и някъде дълбоко в мен е скрито желанието да кажа " Абе я си ебете майките", след което да се усмихна и да се почувствам лекичка като перце, без да ми тежи, че някога някой съм наранила, защото той и той не знаел какво иска от живота и решил, че точно на мен няма да ми се кефи. Айде живи, здрави и .... целувки!

на 25

Днес ставам на 25 години. Чувствам се много добре! 25 ми звучи много завършено и хубаво число. Надявам се , че ме очаква хубава година.Най-накрая излезнах от сатурновата дупка. Хубаво е да имаш рд, обаждат ти се много приятели, които дори си забравил, че може да се сетят за теб. И всички ти пожелават само хубави неща в този ден.Какво си пожелавам? Ами, много неща, да продължа да се радвам на живота, на малките и големи неща, да обичам много и душата ми да е пълна, хората около мен да са щастливи и усмихнати, малкото ми човече да ме кара да се усмихвам все повече,голямото човече-също, както и аз тях. Искам да бъда по-мъдра, да бъда по-толерантна към различните от мен, да виждам хубавите, а не лошите неща в хората, да обичам повече другите и да не си тормозя главичката с дребни мисли.Знам, че пътя към мъдроста е труден и дълъг, затова искам и да имам достатъчно търпение и сила, за да го извървя.

Декември, месец на празници!

Винаги започне ли зимата ми става хубаво , защото наближават декемврийските празници. Тази година обаче нещо не мога да се ентусиазирам.Едва вчера сложих коледната си украса, друга година я слагам още края на ноември. Нещо ми е натоварено. Изведнъж празниците се превърнаха от весело прекарване с близки хора до задължително ходене насам- натам. Без никаква почивка. Разбира се вината , че се чувствам така е изцяло моя. Трябва да се науча да разтоварвам, просто да се отърсвам от всички неща и да се забавлявам доколкото мога.
А декември е такъв хубав месец, с песни и партита, с много приятели които не си виждал дълго, с подаръци( за мен повече защото имам и РД). Все хубави неща. А Цецито нещо се е спекла и вместо да се радва на хубавите случки, се втренчва в дребнита дразнещи нещица. Това означава ли, че съм дребнава? Надявам се-не.От днес започвам да си внушавам колко се радвам , че идват празниците. А, сетих се! Може би съм в сатурнова дупка, е ако е това значи скоро ще мине и ще ме обхване празнично настроение.А дано!Всъщност ми е гадно, защото майка ми няма да е тук за празниците и аз трябва да празнувам с нечия друга майка. Искам си коледите от детсвото!Искам си моето семейство! Но да не се вдетенявам , живота повлича всеки на някъде и понякога се случва така, а и само мога да се радвам за мама защото едва ли ще и е зле на Коста Рика. Просто искам да съм със "моите" хора на Коледа. Офффффф стига толкова!

разни дразнещи неща

Малко негативизъм ще внеса в слънчевиа ми блог.Нещо ми се иска да пиша, че ме дразнят леопардови дрешки, а и всякакъв вид животински багри.Съчетанието е пълно, разбира се, само ако е придружено от перхидролена грива, задължително с полепнали косми по тоалетчето. Другото нещо, което не разбирам са силиконовите презрамки. Наистина не виждам каква е нуждата от тяхното съществуване. И без това се виждат, значи причината не е в това. Като не искаш да се виждат , излизаш без сутиен.Оф, сложна работа. Абе всеки си има право да прави каквото иска с облеклото си, просто това са едни от нещата, които да не се заричам, но не бих сложила върху кожата си. Какво друго, мммм нека помисля, не се сещам за сега. Като цяло съм отворена за експерименти с облеклото и външният си вид. Да човек трябва да проявява въображение. За мен начина на облиачане е начин да изразиш себе си, начин да разкажеш на хората малко от собствената си история. Това не е просто нещо, което трябва да се облече , за да не си гол или защото е модерно, а нещо което отрязява това, което си или поне което искаш да бъдеш.Сложна работа! Истината е в простите неща.