Днес е сряда . Как започна тя сега ще ви разкажа . Часът е седем без десет , Ема пристига с боси крака , застава до леглото и започва : Да , дааааа , даааа . Което ще рече вода , водаааа , водаааа. Водата ти е горе , казвам аз . Неееее ! Искаш ли от чашата на тати ? Нееее! Ела да те гушна . Идва и цели две минути има тишина . После се започва пак отначало . Качваме се горе да вземем водата . Аз лягам при Дея да си доспя , Ема започва да нарежда играчки на главата ми . Не искала да пие тази вода . Ааааааааааааааааааа ! Слизаме долу , сипвам и две различни води , тя обаче се разплаква на средата на стълбите . Страх я било , имала ако , боляло я и т.н. целият репертоар и отначало . Решавам , че ще я игнорирам и си лягам . Явката казва , Ела да те гушна. А аз му казвам , че се опитвам да дишам дълбоко , за да не и отскубна малкото вратле . През цялото това време Ема стои пред вратата , с гърне в ръце и плаче . Има ако , има ако , боли ме , страх ме е , вода , мамо вземи меееееееее и пак отначало . Само искам да вмъкна , че тя е достатъчно самостоятелна и сама решава , кога да сяда на гърнето и кога не .След като реве сигурно около два часа ( или поне на мен така ми струва ) идва и ляга при татко си . Млъква , гледа ме сериозно и след няколко минути започва да ни бърка в носовете и т.н. Както и да е , вече сме се отказали от спането . Плановете ни да тичаме заедно са провалени , за това отива само Явката . Еми е спокойна и щастлива , хапва зърнена закуска и има две чаши с вода . Дея спи сладко . Аз пия кафе и се опитвам да се събудя . Хубавото е , че въпреки , че е сряда Явката реши да не ходи на работа , така че ще си имам подкрепа в звероукротяването .
А днес си имаме и малка , сладка рожденичка . На цели две години става нашата племеница -Ава ! Да има прекрасно детство и пожелавам ! О , вече е девет часа , време за приключения .