"Трудно ли е да имаш две малки деца ?" -питат ме хората .
Знам ли , понякога е трудно ,понякога е забавно , през повечето време е лудница :)
Абе всъщност приемеш ли веднъж за винаги факта , че близките десет години ще имаш мазни ръце по прозорците и надраскани стени , всичко изглежда някак по-шарено :)
Всяко от децата си иска своето време . Това е много , ама много важно! Особено в началото , когато се появи второто човече.
Колкото и да е трудно е необходимо да си отделиш време само за теб и голямото човече. И най-добре това да става далеч от бебето. Дори един час , върши чудеса и дава спокойствие на детето.
Истината е , че постоянно се съмнявам дали се справям добре , като майка, дали им давам най-доброто от себе си. Предполагам , че повечето родители имат подобни съмнения.
Знам едно, че за да израстнат децата едни добри хора , трябва да бъдат възпитавани с много любов. Разбира се ,тя не изключва строгоста в определени моменти . Гушкането е задължително , по всяко време . Целувките също. А след двадесет години ще стане ясно ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар