От известно време си изваждам старите списания и си ги препрочитам. Невероятно е как неща, които съм чела преди година- две , могат да ме накарат да се усмихвам отново( на тях), може би защото са добре написани.Стигнала съм до извода, че повечето списания на българския пазар са абсолютен боклук, за това спрях да си купувам всякакви тъпи шаренийки, а изваждам добре забравените стари. Три списания се четат в нашия дом: Amica, MAX , L'europeo. И трите много добри. Е разбира се, всеки си има своите лоши броеве, но като цяло напълно ме удовлетворяват.
Ще завърша с една фраза, която прочетох в миналогодишната мартенска приятелка: Едно "НЕ" казано на време, предотвратява доста главоболия и ни спасява от изтощителното лицемерие.
Не ни ли липсва понякога точно това "НЕ"?

малки маний!!!

Мисля, че всеки има своите малки маний. Моите , например са неща от сорта на: винаги първо измивам малките съдове, а за накрая си оставям тавите и други едри неща.Друга мания е простирането , едно от домакинските неща, които обичам да правя. Първо и най-отпред простирам най-едрите неща и следователно най-отзад най-дребните :)))) Умирам от смях като видя как някой си е прострял гащите на първия ред. Отклонявам се за малко, за да кажа, че Явор ме разсейва и аз съвсем си изгубих мисълта, а всеки, който ме познава знае, че изгубя ли я връщане няма :))) Оффф отивам при Явката.....
Такаааа, след малка...пауза се завръщам, защото малките ми мании са ми мания. Вече влезнах в образа на Бри.Направо се ентусиазирах като прочетох написаното по-горе.Друго нещо, което ми е мания и ми действа адски успокояващо е да сгъвам , подреждам и изхвърлям дрехи и много други неща. Незнам от къде дойде манията да изхвърлям , но това ме кара да се чувствам като нова, все едно съм сменила къщата. О, да! Обичам да изхвърлям! Явката, милия, постоянно си търси разни неща...които незнам къде по дяволите са се дянали.
Разсъждавайки по този въпрос по-обстойно, стигам до извода, че може би имам толкова много маний за подреденост и т.н. , защото имам много свободно време и много малко години зад гърба си. Естесвено времето ще покаже дали съм била права за собствените си слабости и този път. За сега ще се радвам и ще робувам на "малките" си мании.

Чушките на Цеци!

Днес правя пълнени чушки, това е една от малкото манджи, която ми се получава доста добре. Понякога ми е малко странно, че съм доманиня. Готвя, чистя, гледам си детето и мъжа. Няма да казвам кой ми е любимия сериал, защото мисля, че се подразбира. Явката казва да не мисля много, голям е шегаджия. Аз пък му казвам да не се шегува много, защото не му се отдава :))
Днес с Дея излезнахме пеша, без количка, но тя си взе нейното бебе с неговата количка. Беше много забавно докато в един момент не ми връчи бебето и количката , а тя реши да ходи в противоположната посока. И така в един момент се оказах с бебе (кукла) , количка и Дея (пищяща) на ръце , в центъра на града. Хората ме гледаха доста странно. Разбирам ги. Сега обаче Дея спи, а аз пия биричка и разпускам.
Докато тя спи , аз се занимавам със себе си, разкрасявам се, информирам се, обогатявам се, почивам си. Не гледам телевизия, защото много ме изморява и натоварва. Предпочитам да правя нещо тихо, най-вече да спя. Довечера очаквам приятелка на вечеря, ще бъде хубаво! Надявам се!

победа!

Мисля си, че победата ми над мен самата ще бъде, когато престане да ми пука какво мислят хората за мен!Писнало ми е от цялата суета и поза, която прави живота сложен и нещастен. Никога не може да угодиш на всички, най-вече на тези, на които държиш да угодиш. Незнам защо се получава така, но съм забелязала, че винаги , когато се старая да се харесам на някой, никога не ми се получава! Държа се като абсолютен олигофрен. Но когато се отпусна, нещата тръгват друго яче. А може би тогава спира да ми пука дали ме харесват и не се вглеждам във всеки детайл.
Надявам се някой ден съвсем да успея да игнорирам всякакви дразнители!Тогава сигурно ще стана по-добра , а най-вероятно и по-щастлива и отворена към света. До тогава ще се измъчвам от собсвените си мисли и ще вървя по дългия път към победата:)

03.03

Днес е трети март, хубав празник, макар че не съм сигурна дали трябва да празнуваме освобождение, при положение, че май не сме се освободили още, не само от турското "присъствие" , но и от редица други неща. Ама празник си е все пак ,ще пеем песни и ще имаме повод да се напием. На мен например, такъв не ми е необходим. Снощи с Иветка решихме да направим едно салонче за по една биричка:) наивно, нали? Биричките бяха пет за всяка и след салончето имаше пицария за пияни жени с още една биричка за Ив, а за кака Цеци- айрянче!
Ами това е братче, пиянки сме, какво да се прави? Не можем да излезем за по една бира или чаша вино освен ако не е през деня, тогава се ограничаваме до чаша-две.

рев!

Днес двете с Дея си ревем. Голям плач пада. Тя реве от сутринта, без много, много да знае защо, а аз плача само от време на време като ми дойде в повече рева на Дея. Не знам какво и става, тъкмо си помислих, че са минали откачените и периоди , в които се влачеше и тръшкаше по земята.Да ама не. Сега идва друг период, в който плаче за всяко нещо дори когато го получава.Вероятно подходът ми не е особено правилен, но ще намеря път към нея и ще променим тези инатливи постъпки, надявам се не към друг вид такива.
Знаете ли кога са ти най-мили и най-красиви децата? Когато спят :) Тогава наистина са малки ангелчета и чак забраваш, че иначе често са император в памперс.

Малко спек!

Вчера милата ми баба пострада доста сериозно.Докато палела газовата печка , тя гръмнала.
Не ми се разкава много, защото е доста депресиращо! Най-важното е , че е жива! Надявам се да се оправи, на този етап лекарите не могат да кажат нищо.Притеснявам се как се справя сама, сигурно е изплашена, сигурно адски много я боли. Искам да мога да и помогна някак, но на този етап просто няма как.
Няма такава баба! Това си е моята баба , искам си я жива и здрава. Искам да и се обадя, да си направим среща, тя дойде прекрасна с перли и прическа, да си я хвана под ръка, да седнем да пием биричка и да си говорим. ОФФФ, абе нека нещата се развият , така че да бъдат най-добре за нея. Тя е важната в случая, не аз, не някой друг.
Кураж бабче !