Чушките на Цеци!

Днес правя пълнени чушки, това е една от малкото манджи, която ми се получава доста добре. Понякога ми е малко странно, че съм доманиня. Готвя, чистя, гледам си детето и мъжа. Няма да казвам кой ми е любимия сериал, защото мисля, че се подразбира. Явката казва да не мисля много, голям е шегаджия. Аз пък му казвам да не се шегува много, защото не му се отдава :))
Днес с Дея излезнахме пеша, без количка, но тя си взе нейното бебе с неговата количка. Беше много забавно докато в един момент не ми връчи бебето и количката , а тя реши да ходи в противоположната посока. И така в един момент се оказах с бебе (кукла) , количка и Дея (пищяща) на ръце , в центъра на града. Хората ме гледаха доста странно. Разбирам ги. Сега обаче Дея спи, а аз пия биричка и разпускам.
Докато тя спи , аз се занимавам със себе си, разкрасявам се, информирам се, обогатявам се, почивам си. Не гледам телевизия, защото много ме изморява и натоварва. Предпочитам да правя нещо тихо, най-вече да спя. Довечера очаквам приятелка на вечеря, ще бъде хубаво! Надявам се!

победа!

Мисля си, че победата ми над мен самата ще бъде, когато престане да ми пука какво мислят хората за мен!Писнало ми е от цялата суета и поза, която прави живота сложен и нещастен. Никога не може да угодиш на всички, най-вече на тези, на които държиш да угодиш. Незнам защо се получава така, но съм забелязала, че винаги , когато се старая да се харесам на някой, никога не ми се получава! Държа се като абсолютен олигофрен. Но когато се отпусна, нещата тръгват друго яче. А може би тогава спира да ми пука дали ме харесват и не се вглеждам във всеки детайл.
Надявам се някой ден съвсем да успея да игнорирам всякакви дразнители!Тогава сигурно ще стана по-добра , а най-вероятно и по-щастлива и отворена към света. До тогава ще се измъчвам от собсвените си мисли и ще вървя по дългия път към победата:)

03.03

Днес е трети март, хубав празник, макар че не съм сигурна дали трябва да празнуваме освобождение, при положение, че май не сме се освободили още, не само от турското "присъствие" , но и от редица други неща. Ама празник си е все пак ,ще пеем песни и ще имаме повод да се напием. На мен например, такъв не ми е необходим. Снощи с Иветка решихме да направим едно салонче за по една биричка:) наивно, нали? Биричките бяха пет за всяка и след салончето имаше пицария за пияни жени с още една биричка за Ив, а за кака Цеци- айрянче!
Ами това е братче, пиянки сме, какво да се прави? Не можем да излезем за по една бира или чаша вино освен ако не е през деня, тогава се ограничаваме до чаша-две.

рев!

Днес двете с Дея си ревем. Голям плач пада. Тя реве от сутринта, без много, много да знае защо, а аз плача само от време на време като ми дойде в повече рева на Дея. Не знам какво и става, тъкмо си помислих, че са минали откачените и периоди , в които се влачеше и тръшкаше по земята.Да ама не. Сега идва друг период, в който плаче за всяко нещо дори когато го получава.Вероятно подходът ми не е особено правилен, но ще намеря път към нея и ще променим тези инатливи постъпки, надявам се не към друг вид такива.
Знаете ли кога са ти най-мили и най-красиви децата? Когато спят :) Тогава наистина са малки ангелчета и чак забраваш, че иначе често са император в памперс.

Малко спек!

Вчера милата ми баба пострада доста сериозно.Докато палела газовата печка , тя гръмнала.
Не ми се разкава много, защото е доста депресиращо! Най-важното е , че е жива! Надявам се да се оправи, на този етап лекарите не могат да кажат нищо.Притеснявам се как се справя сама, сигурно е изплашена, сигурно адски много я боли. Искам да мога да и помогна някак, но на този етап просто няма как.
Няма такава баба! Това си е моята баба , искам си я жива и здрава. Искам да и се обадя, да си направим среща, тя дойде прекрасна с перли и прическа, да си я хвана под ръка, да седнем да пием биричка и да си говорим. ОФФФ, абе нека нещата се развият , така че да бъдат най-добре за нея. Тя е важната в случая, не аз, не някой друг.
Кураж бабче !

отново студ

Пак е студено и аз не мога да ходя на разходка. Хубаво е , че днес цял ден ми се очертава ден с гости, иначе бих полудяла.Обичам тишината, но понякога ми идва в повече, а точно сега имам нужда от хора около себе си! Айде свалиха ми се съпругите, започвам да гледам!

винце

От няколко дни ми се иска да започна тази тема, обаче все забравям когато седна пред компа какво точно исках да кажа.
Миналият петък излизах с две мой много любими приятелки, Дени и Ивет.Бяхме , разбира се, в Салона.Напоследък, когато излизам , го правя с уговорката, че ще изпия най-много две-три чаши вино. Естествено почти никога не се получава. Знаете как е , тръгва ти приказката и колкото повече тече магическата течност, толкова по-умен ставаш .Разбира се, винаги е много забавно, винаги има много смях,клюки и сантименталности. В нашия случай се започна от кой какво готви,мина се през руска, американска и британска литература, и се завърши с любовни излияния една към друга.Направо да паднеш от смях!Мъжете не бяха пропуснати, но им беше обърнато много малко внимание.
Най-гадното е, че тъй като в момента социалните ми контакти са малко ограничени, винаги когато се срещна с приятелките ми и изпия достатъчно вино, не им давам думата.Превръщам се в една от онези многословни личности, които понякога ти идват в повече. Добре, че ме търпят. Много ви благодаря момичета за толерантноста . На другият ден даже ми е малко неудобно, че не съм им оставила възможност да говорят.Ами какво да кажа в своя защита, ще работя върху себе си и ще се старая да съм повече слушател, отколкото разказвач. Макар, че ако пред най-близките не си надрънкаш всичко, което ти се иска, тогава къде? За това им благодаря , че ги има! Обичам ви!