Зачетох Хемингуей и от няколко дни се каня да споделя впечтленията си, но съм толкова погълната от него, че не ми остава време. От опит знам, че за да ми хареса един писател , трябва да го почувстам близък , историйте да са написани по начин , по който бих го направила аз или поне бих искала. Хемингуей е един от тези писатели, за една седмица прочетох достатъчно неща, за да мога спокойно да го твърдя. Не знам дали е от това, но докато четях "Старецът и морето" , вратът ми се сецна и толкова ме болеше , и ми се плачеше , че дори ми се насълзяваха очите , когато ръцете и раменете на старецът бяха изтръпнали , кървящи и болящи. Сега пък чета "Безкраен празник" и не спира да ми се пие бяло вино и да ми се иска да бъда в Париж , по същият начин исках да бъда в Хайделберг , когато четях Моъм.
Харесва ми , когато писателите не са многословни и не занимават с излишни описания четящия. Чувствам се адски уморена и дори изхабена след прочита на само една многословна статия, а какво остава за цяла книга. Не бих го понесла. Не е за мен. В крайна сметка за всеки автор има аудитория , така че тези които не харесвам аз със сигурност ще се харесват от други.
Отивам да си сипя винце!!!!!

Имам шибана сенна хрема, всяка пролет носът ми е хем запушен , хем течащ , очите ми са червени, кихам като луда и имам супер гадна кашлица. А днес е Цветница и на мен така ми се искаше да се позабавлявам с приятели , обаче не. Скапана съм, спи ми се , искам да мине този сезон или поне да започне да вали. Поне на обяд имах мили гости, които ми подариха много цветя. Аранжирах си ги във всички стаи и сега това ме кара да се чувствам празнично.

Снощи бяхме на рожден ден и така се случи , че се озовахме в една поп-фолк дискотека. Беше невероятно забано. Двамата с Явката много се забавлявахме. В тоалетната, разбира се беше най-весело. Не можете да си представите какви образи има. Ако се чудите кой в днешно време носи Miss Sixty , аз ще ви кажа, всички поп-фолк фенки :))) А колко забравени в тостера филийки имаше , облечени в неща с малко плат. Искрено се забавлявах и дори поклащах ханш в такт с музиката. Всички млади госпожици бяха на каре, вече изглежда не са модерни изкуствените коси из тези среди. А и сигурно се дължи на кризата. Като няма пари за нова коса, да отрежем старата в перфектно каре. Стилно и умно :))) Изненадана съм. Не от себе си, разбира се:))))) Оф , май още съм пияна. Ще си взема един бърз душ, да отмия нощната забава от себе си .

Любовен елексир

Снощи бях на опера: "Любовен елексир". Действието се извърши в театра. Беше нелепо. Стана ми мъчно за артистите. Работят хората, творят, а накрая играят на сцена колкото хола ми, с декор все едно Дея го е рисувала. Имах чувството, че всеки е взел по нещо от дома си . Иначе музиката беше много приятна, а артистите , като изключим , че изглеждаха нелепи и жалки, бяха добри. Срамота е ! Десет години и повече не могат да завършат ремонта на операта. Като всяко нещо , с което се захване държавата и това се проточи дълго.
Докато гледах милите оперни певци, изглеждащи окаяно, си мислех колко хубаво биха изглеждали същите тези хора на истинска сцена в Италия например, за да е съвсем оригинално. С истински декор и красиви дрехи. Сигурно би било прекрасно.
Е, била съм на хубава опера и то в Стара Загора , с хубави декори и голяма сцена , но това снощи беше много натъжаващо.

Все чакам да ми дойде някаква муза за писане, но нея все я няма, та реших да пиша въпреки това. Явката отиде да гледа мач и аз съм си замислила доста неща, които да правя докато го няма. Днес бях на лекар за гърба, оказа се, че трябва да мина през ядрено-магнитен резонанс, за да се разбере точно какво ми има. Незнам каква съм такава кекава, все нещо ме боли, а аз уж полагам грижи за себе си. Искам да не ме боли нищо и да съм здрава. Не обичам болници. Едва ли някой ги обича.
Днес разчиствах един шкаф с мой неща при майка ми и си намерих разни стари есета, писма, бележки летяли през чиновете, стари снимки.Все мили неща. Как да ги изхвърля? Намерих си и детските дневници, голям смях. Първият ми дневник даже си е имал има- Гордан. :)))) В четвърти клас съм писала колко много харесвам Кирил ( това момче, чудно защо, имаше доста фенки), а вече в пети съм писала, че когато съм била малка съм харесвала Кико, но сега сме само приятели. Хахахахахахах . Вярвам, че си представяте какви други бисери са се мъдрели из малката ми главица.
Сега съм си взела един куп книги, лесни за четене, от сорта на : "Как да спасим интимната си връзка" , "Как да превъзпитаме мъжа си" , "Психология на здраво мислещия". Ххахаха, все образователни и забавни. За да знам, вие пък какво си помислихте, ако ме питате да знам какъв съвет да ви дам. Сега като гледам какво пише на корицата : перфектната връзка това, перфектната връзка онова. Има ли изобщо такова нещо като перфектна връзка , незнам.
Снощи с Явор спорихме на тема триъгълници. Той твърдеше, че такова живоно като тъпоъгълен триъгълник няма, а аз разбира се обратното. Да не казвам, че дори се опита да ми каже , че триъгълник само с остри ъгли също няма. Онази приказка, че архитектите само си мислят, че разбират от математика се оказа вярна:-) Малкото ми остроъгълно триъгълниче, Цеци го обича :Р

От известно време си изваждам старите списания и си ги препрочитам. Невероятно е как неща, които съм чела преди година- две , могат да ме накарат да се усмихвам отново( на тях), може би защото са добре написани.Стигнала съм до извода, че повечето списания на българския пазар са абсолютен боклук, за това спрях да си купувам всякакви тъпи шаренийки, а изваждам добре забравените стари. Три списания се четат в нашия дом: Amica, MAX , L'europeo. И трите много добри. Е разбира се, всеки си има своите лоши броеве, но като цяло напълно ме удовлетворяват.
Ще завърша с една фраза, която прочетох в миналогодишната мартенска приятелка: Едно "НЕ" казано на време, предотвратява доста главоболия и ни спасява от изтощителното лицемерие.
Не ни ли липсва понякога точно това "НЕ"?

малки маний!!!

Мисля, че всеки има своите малки маний. Моите , например са неща от сорта на: винаги първо измивам малките съдове, а за накрая си оставям тавите и други едри неща.Друга мания е простирането , едно от домакинските неща, които обичам да правя. Първо и най-отпред простирам най-едрите неща и следователно най-отзад най-дребните :)))) Умирам от смях като видя как някой си е прострял гащите на първия ред. Отклонявам се за малко, за да кажа, че Явор ме разсейва и аз съвсем си изгубих мисълта, а всеки, който ме познава знае, че изгубя ли я връщане няма :))) Оффф отивам при Явката.....
Такаааа, след малка...пауза се завръщам, защото малките ми мании са ми мания. Вече влезнах в образа на Бри.Направо се ентусиазирах като прочетох написаното по-горе.Друго нещо, което ми е мания и ми действа адски успокояващо е да сгъвам , подреждам и изхвърлям дрехи и много други неща. Незнам от къде дойде манията да изхвърлям , но това ме кара да се чувствам като нова, все едно съм сменила къщата. О, да! Обичам да изхвърлям! Явката, милия, постоянно си търси разни неща...които незнам къде по дяволите са се дянали.
Разсъждавайки по този въпрос по-обстойно, стигам до извода, че може би имам толкова много маний за подреденост и т.н. , защото имам много свободно време и много малко години зад гърба си. Естесвено времето ще покаже дали съм била права за собствените си слабости и този път. За сега ще се радвам и ще робувам на "малките" си мании.