simple life :))))))

Пълната идилия на селския живот беше запълнена от появата на интернет в новият ми дом. Сега вече мога да споделя радостта от това , че имам две съвсем малки доматчета , с големина на лешник. Което ми действа толкова обнадеждаващо :))) Това , разбира се не е всичко , което се отгежда на моето опитно поле. Градинката ми включва още : патладжан, пипер, тиквички, краставици, копър, магданоз, босилек ( къде без царя) , мащерка  и риган .Ще прибавям още , въпреки, че земеделската работа , не е точно толкова романтична , колкото си я представях , но пък е разтоварваща и ми носи радост . Колкото до влизането в калта , мисля да го направя стилно - с лилав HUNTER ;)))))))))

Няма работа!

Голяма скука е на моето работно място, а това не води до нищо хубаво . Днес например попаднах на някакив блог на Николета Лозанова, която не е много ясно с какво е известна. Както и да е , там хората пишат всякакви неща, едни я защитават ,други я псуват супер брутално( чак се изчервих) , а всички те са неграмотни. Докато се забавлявах осъзнах , че за да пишеш или четеш в този сайт трябва да си голям нейн фен или по-лошо, да имаш адски много време за губене( като мен). Нормален човек едва ли би седнал да дава морални напътствия на изгубените души. Предполагам, че нормалните хора се занимават със собствния си живот, а не с този на другите хора. За това критиката ,от такива хора, губещи времето си в правене на нищо, не може да бъде ценна по какъвто и да е начин. И точно това е жалкото. Когато няма качествена критика, няма и качествени творци.

Интерсно нещо е времето. Днес искаш да върви по-бързо , за да дойде утре , а следващият път искаш да останеш в този момент завинаги или поне за малко по-дълго.
Не съм писала от много време , не че нямам какво да кажа , просто може би си намерих на кого да го казвам. Не , едва ли е това. Никога не съм била красноречива, по-скоро съм дървен философ :)) Колкото повече време минава , научавам че мълчейки мога да спечеля много повече битки, отколкото говорейки. А и все повече притъпявам желанието да нараниавам с думи, макар че понякога едвам се стърпявам и точно тогава печеля следващата битка. Странна работа, с времето всяко нещо се променя. Винаги съм си мислила, че аз не съм от хората които се променят, а сега осъзнавам, че съм от тези които постоянно се променят, макар и да не го осъзнавам всеки път. Това е хубаво и неизбежно. Както се казва, най-трудно е човек да бъде винаги един и същ.

женско парти

Така, преди да разкажа за женското парти , искам само да попитам може ли да имам само трима последователи. С този невероятен блог очаквх да са поне стотина. Но както и да е. Женското парти беше много по-приятно от колкото очаквах, сигурно това се дължи на моята изключителната забавлителност( каквото и да означава това) и понеже знам, че блогът ми се чете само от присъстващите на партито ще си позволя да развихря невероятния си хумор :))) Оф, много ми стана сложно изречението! Момичета изкарах си страхотно, благодаря ви!

Нямам време, това е причината да не пиша. Все ми се иска да кажа нещо, все си мисля , че има какво , но докато се добера до компа и времето на нещото е отминало. Добре съм, опитвам се да осмилям нещата в живота си. Да им се радвам още повече и да им се ядосвам по-малко. Иска ми се да живея малко по-здравословно , но не ми се получава напълно. Започнах пак да пуша редовно, нямам много време за спорт. С другите неща съм ок. Имам нужда от промяна и понеже е криза , мисля да си я изобретя собственоръчно. Това и е хубаво на кризата , проявата на индивидуалност. Хубавото червено вино , изпито в домашна обстановка с мили приятели и домашно приготвена храна ( та дори и само салата ;) ) . И както се казва на едно място " радвайте се на кризата, защото тя ще си замине един ден и заведенията пак ще се напълнят" :)

Писнало ми е всеки да се оправдава, знам , че опрадания винаги има. Защо сме закъснели, защо сме се прецакали, защо сме направили или не сме направили нещо. Не може ли хората просто да замълчат в такъв случай и да поемат отговорност за действията си , независимо дали са виновни или не? Избягвам да се оправдавам и да обяснявам, че съм права на всяка цена. Понякога просто си мълча и се съгласявам. Разбирам , че когато човек е на по-отговорна и висока позиция е възможно да си изкарва нервите на по-долу стоящите от него ( в работата), разбирам , че всеки си има своите лоши моменти , обаче не мога да се съглася , че ако един човек всеки ден повтаря на "подчинените " си как те нищо не вършат , а той не може да мисли за всичко , това ще ми действа стимулиращо и амбициращо. Напротив! Трябва да има и някакво морално поущрение в крайна сметка! Мама му стара като не можеш да мислиш за всичко ми няма да се заемаш с толкова много неща. Работата на управителя е отговорна и трудна. Никой не е казал, че ще е лесно. В крайна сметка за това взима пет пъти повече от мен!!!!Аре...

Голяма съм работарка тези дни. Хубавото е, че новата работа ми харесва и е интересна. Имам само секси мацки за колежки и двама-трима дръвника, които не виждам много често. Надявам се ентусиазмът ми да не мине бързо и да продължа да съм усмихната и любезна с малките баби и дядовци, защото това е основният контингент в аптеката. Много са сладки. Като им отделиш пет минути и ти благодарят още толкова, има и дразнеши елементи , но са може би един процент. Пожелавам си все така да върви за напред , даже по-добре да става. Айде отивам да мисля за карантинния срок на купросейт :))))