Понякога съм изпълнена от щастие , друг път от тъга , важното е, че през повечето време нещо ме изпълва (понякога е и нещо друго, което не е уместно да съобщавам). Най-гадно е когато ти е празно, всичко... душата най-вече. Но няма да пиша за това, защото на мен не ми е такова. Хубаво ми е, пълно ми е с любов и с какво ли още не. Ако някой се чуди кой пълни моя свят , много е просто, моето едничко слънце- Дея!
Незнам какво се чудят хората и се маят , а не правят деца.
Хораааа, правете деца! Дайте им всичко, гърдите си, кръста си, съня си, времето , любовта, ВСИЧКО, защото без тях това всичко няма смисъл.
Гледам си малкото слънце как иска да е като мама и тати, как прави всичко , което правим ние, как открива света. Невероятно е! Няма момент , в който да погледна малкото красиво личице и да не ми стане леко и хубаво, независимо как съм се чувствала преди това.
Благодаря на който трябва да благодаря за това и от все сърце ви го пожелавам и на вас!