Зачетох Хемингуей и от няколко дни се каня да споделя впечтленията си, но съм толкова погълната от него, че не ми остава време. От опит знам, че за да ми хареса един писател , трябва да го почувстам близък , историйте да са написани по начин , по който бих го направила аз или поне бих искала. Хемингуей е един от тези писатели, за една седмица прочетох достатъчно неща, за да мога спокойно да го твърдя. Не знам дали е от това, но докато четях "Старецът и морето" , вратът ми се сецна и толкова ме болеше , и ми се плачеше , че дори ми се насълзяваха очите , когато ръцете и раменете на старецът бяха изтръпнали , кървящи и болящи. Сега пък чета "Безкраен празник" и не спира да ми се пие бяло вино и да ми се иска да бъда в Париж , по същият начин исках да бъда в Хайделберг , когато четях Моъм.
Харесва ми , когато писателите не са многословни и не занимават с излишни описания четящия. Чувствам се адски уморена и дори изхабена след прочита на само една многословна статия, а какво остава за цяла книга. Не бих го понесла. Не е за мен. В крайна сметка за всеки автор има аудитория , така че тези които не харесвам аз със сигурност ще се харесват от други.
Отивам да си сипя винце!!!!!