Знаете ли онази история , която е хем за голяма любов , хем
за тъга , хем за много други неща ? На границата между клишето и уникалността .
За жена , италианка , казва се Моника и името не е случайно избрано , защото
прилича точно на онази Моника , за която се сетихте току що. Действието се
развива между две световни войни , разбира се . Тя е на средна възраст , няма
нужда да казвам как изглежда , защото всички знаем . Тъмна прекрасна коса и
най-вече онези очи , пълни сякаш с
историята на Света .
Сама е . Прибрала се е току що . Уморена . Леко разрошен
нисък кок. Черни обувки на ток . Рокля под коляното .
На вратата се чука . Кой мислите , че е ? Леля Мария ,
съседката J
Не е сама , спокойно ! Води племенника си . Надявала се в тези трудни времена
да могат да си бъдат взаимно полезни . Есен е . Моника има нужда от мъжка помощ
. Огради , дърва , доста неща трябва да се подготвят преди зимата .
На следващата сутрин той пристига . Поздравяват се и се
залавя за работа . Дните все още са горещи . Минават часове . Тя е приготвила
обяд . Смокини , камембер , прясно изпечен хляб и вино , Италия ! Сядат около
масата . Тя отпива глътка , той казва , че е вкусно . Тя се усмихва .
Оставя го . Казва , че е уморена . От мястото , където се
намира той , се вижда прозореца на нейната спалня . Тя се появява само за миг .
Коса и рамене , единственото , което вижда , преди тя отново да изчезне .
През следващите дни
това е единственото , за което той може да мисли . Обсебен и смутен .
Почти не разговарят . Но във вътрешните светове и на двамата вилнеят бури.
Денят е към своя край . Завалява . Суетят се около неща ,
които прибират под един навес . Влизат в къщата , смеят се . Той иска да тръгне
, но тя не го пуска в това ужасно време . Дава му сухи дрехи . Приготвят вечеря
. Пият вино . Говорят , за първи път от седмици . Тя му разказва историята на
живота си , която задължително е тъжна и пълна с трудности . Очите и се
насълзяват . Тя се чувства глупаво , че е проявила слабост . Той я целува ……
Та така....
както казахме вали много и той няма да си ходи . Ще му се наложи да остане и да
понесе последствията от постъпката си :)
Устните и
са меки . Той има прекрасни ръце . Никой
не може да каже колко дълго е продължила целувката , защото времето е спряло .
Сякаш всичко свършва и започва в този момент .....
Историята може да продължи по много начини . След празнините
, които са запълнили и целостта , която са изпитали се случват различни неща .
Но само недоразказаните истории за любов , са тези които ни владеят и по които
копнеем …..
