победа!

Мисля си, че победата ми над мен самата ще бъде, когато престане да ми пука какво мислят хората за мен!Писнало ми е от цялата суета и поза, която прави живота сложен и нещастен. Никога не може да угодиш на всички, най-вече на тези, на които държиш да угодиш. Незнам защо се получава така, но съм забелязала, че винаги , когато се старая да се харесам на някой, никога не ми се получава! Държа се като абсолютен олигофрен. Но когато се отпусна, нещата тръгват друго яче. А може би тогава спира да ми пука дали ме харесват и не се вглеждам във всеки детайл.
Надявам се някой ден съвсем да успея да игнорирам всякакви дразнители!Тогава сигурно ще стана по-добра , а най-вероятно и по-щастлива и отворена към света. До тогава ще се измъчвам от собсвените си мисли и ще вървя по дългия път към победата:)