на 25

Днес ставам на 25 години. Чувствам се много добре! 25 ми звучи много завършено и хубаво число. Надявам се , че ме очаква хубава година.Най-накрая излезнах от сатурновата дупка. Хубаво е да имаш рд, обаждат ти се много приятели, които дори си забравил, че може да се сетят за теб. И всички ти пожелават само хубави неща в този ден.Какво си пожелавам? Ами, много неща, да продължа да се радвам на живота, на малките и големи неща, да обичам много и душата ми да е пълна, хората около мен да са щастливи и усмихнати, малкото ми човече да ме кара да се усмихвам все повече,голямото човече-също, както и аз тях. Искам да бъда по-мъдра, да бъда по-толерантна към различните от мен, да виждам хубавите, а не лошите неща в хората, да обичам повече другите и да не си тормозя главичката с дребни мисли.Знам, че пътя към мъдроста е труден и дълъг, затова искам и да имам достатъчно търпение и сила, за да го извървя.

Декември, месец на празници!

Винаги започне ли зимата ми става хубаво , защото наближават декемврийските празници. Тази година обаче нещо не мога да се ентусиазирам.Едва вчера сложих коледната си украса, друга година я слагам още края на ноември. Нещо ми е натоварено. Изведнъж празниците се превърнаха от весело прекарване с близки хора до задължително ходене насам- натам. Без никаква почивка. Разбира се вината , че се чувствам така е изцяло моя. Трябва да се науча да разтоварвам, просто да се отърсвам от всички неща и да се забавлявам доколкото мога.
А декември е такъв хубав месец, с песни и партита, с много приятели които не си виждал дълго, с подаръци( за мен повече защото имам и РД). Все хубави неща. А Цецито нещо се е спекла и вместо да се радва на хубавите случки, се втренчва в дребнита дразнещи нещица. Това означава ли, че съм дребнава? Надявам се-не.От днес започвам да си внушавам колко се радвам , че идват празниците. А, сетих се! Може би съм в сатурнова дупка, е ако е това значи скоро ще мине и ще ме обхване празнично настроение.А дано!Всъщност ми е гадно, защото майка ми няма да е тук за празниците и аз трябва да празнувам с нечия друга майка. Искам си коледите от детсвото!Искам си моето семейство! Но да не се вдетенявам , живота повлича всеки на някъде и понякога се случва така, а и само мога да се радвам за мама защото едва ли ще и е зле на Коста Рика. Просто искам да съм със "моите" хора на Коледа. Офффффф стига толкова!

разни дразнещи неща

Малко негативизъм ще внеса в слънчевиа ми блог.Нещо ми се иска да пиша, че ме дразнят леопардови дрешки, а и всякакъв вид животински багри.Съчетанието е пълно, разбира се, само ако е придружено от перхидролена грива, задължително с полепнали косми по тоалетчето. Другото нещо, което не разбирам са силиконовите презрамки. Наистина не виждам каква е нуждата от тяхното съществуване. И без това се виждат, значи причината не е в това. Като не искаш да се виждат , излизаш без сутиен.Оф, сложна работа. Абе всеки си има право да прави каквото иска с облеклото си, просто това са едни от нещата, които да не се заричам, но не бих сложила върху кожата си. Какво друго, мммм нека помисля, не се сещам за сега. Като цяло съм отворена за експерименти с облеклото и външният си вид. Да човек трябва да проявява въображение. За мен начина на облиачане е начин да изразиш себе си, начин да разкажеш на хората малко от собствената си история. Това не е просто нещо, което трябва да се облече , за да не си гол или защото е модерно, а нещо което отрязява това, което си или поне което искаш да бъдеш.Сложна работа! Истината е в простите неща.

без повече пазар

Днес майка ми ме побърка, не искам да чувам за обиколки по магазините поне две седмици. Много е май, но ще ми се отрази добре.
Та така , милата ми майка ми се обади да излезам по женски и аз естесвено много се зарадвах. Това , по принцип,са от онези хубави дни , в които с майка ти си говорите глупости и се смеете. Само че след осмия магазин , в който влезнахме исках да избягам и да се прибера на тихо у дома.
Обичам да пазарувам, но съм се научила да го правя бързо и стегнато. Не влизам във всеки магазин, знам дали има смисъл още от витрината.Обичам всичко да е достъпно за окото ми, не да търся нещо 100 часа. Понякога дори не пробвам,макар че това не е много правилно.
Майка ми е моята противоположност. Трябва да види и пипне всичко, да го пробва как стои и тогава евентуално да го купи.Сега разбирам мъжете, защо не искат да ходят с жени по магазините.Ужасно е! Един мой познат разказваше как жена му се прибирала всеки ден от пазар с пълни чанти и му казвала " Скъпи, познай колко спестих днес" , а той и отвръщал "Нямаше ли да е повече ако не беше купила нищо"
Какви мъже, нищо не разбират!

за Явката

Вече не съм ти толкова ядосана и това с гушкането си беше само за вчера. Не ме ядосвай повече .
Явката е добър мъж, даже мечта за много жени, така че ще му простя.

неделя

Днес е неделя и като цяло си е един обикновен неделен ден, но аз се чувствам празнично. Няма причина за това или може би има, но това няма значение. Снощи с Явката бяхме на Борилово, аз бях болна. Днес се прибрахме в СТЗ, ходихме на кино. Филмът беше як. Body of lies. Добре , че направиха кино в Стз. Голям срам иначе. Може ли да няма едно нормално кино в този град? Е, вече има.Явката гледа "на четири очи" с Цветанка Ризова. Не го разбирам защо, може би иска да е голям. Ако имах избор бих гледала новини веднъж в годината, но за съжаление гледам доста по-често. А, смени. Сега ще гледаме Малкълм, това вече е яко. Снощи докато си четях книжката ми идваха разни мисли, които исках да запиша или по-точно да препиша. Сега обаче нищо не идва в малката ми главичка. Ще взема да почукам, може и да има някой. А, сетих се ... днес четох едни неща, ще ги нарека комикси, и там се разказваше една история за един мъж , който толкова се уплашил, че се е натровил, че си навивал будилника през няколко часа, за да разбере дали не е умрял. Незнам дали го пресъздадох както трябва, но Явор ме ядоса и си забрави всичките мисли, колкото и малко да са те. Сега няма да му говоря.
Явка, като прочтеш това, да знаеш че си гаден .....много гаден и ме дразниш адски много и НЯМА ДА МЕ ГУШКАШ!!!!!!!!!

първи ден

Днес си направих blog.Голям смях. Сега ще си пиша разни глупости, даже нямам идея какви.
В момента не се чувствам много добре, мисля че се разболявам. Хахахаах, много забавно.
Имам си blog, тра-ла-ла-ла.
Нещо не ми идва музата, Дейския май заспа, най-накрая. Дея е моята дъщеря, тя е на 20 месеца. Много е сладка, но понякога ме побърква. Вижда ми сметката за отрицателно време.Надявам се , че скоро ще стане по-послушна.
Ами това е май за сега.